Над 90 студенти и докторанти се включиха в дискусия за технологичен трансфер и иновации, организирана от Асоциацията на младите учени(АМУ), Министерство на образованието и науката(МОН) и Националното представителство на студентските съвети(НПСС), в която участва и Георги Руйчев, изпълнителен директор на БФБЛ.
Над 90 студенти и докторанти от цялата страна се събраха на събитие, посветено на трансфера на знания, технологии и иновации – ключов фактор за развитието на конкурентоспособна икономика и задържането на млади таланти в България. Събитието, организирано от Асоциацията на младите учени, събра на едно място представители на академичната общност, бизнеса, институциите и инвестиционния сектор, с ясна цел – да се очертаят реалните механизми за превръщане на научните разработки в работещи бизнес решения.
Официалното откриване бе направено от председателя на Асоциацията на младите учени Вадим Рошманов, който подчерта, че организацията отбелязва 5 години от създаването си – период, в който е изградила национална и международна мрежа и се е утвърдила като реална платформа за обединение на млади учени и докторанти. „Истинската стойност е в трансфера на знания, технологии и иновации към реалната икономика“, заяви той и допълни, че чрез инициативи като „Инкубатор за млади таланти“ Асоциацията вече е достигнала до над 500 студенти и докторанти, и е събрала данни за реални предизвикателства от над 100 общини в страната. В изказването си той постави и по-широк контекст, отбелязвайки динамичната глобална среда и необходимостта България да заеме активна позиция чрез адаптивност, конкурентоспособност и сътрудничество между младите учени.
Ключов принос към дискусията имаше чл.-кор. проф. Евдокия Пашева, заместник-председател на Българската академия на науките, която очерта основните предизвикателства пред младите учени в процеса на реализация на техните идеи. Тя акцентира върху необходимостта от по-добра бизнес подготовка, достъп до правна подкрепа и създаване на ефективни механизми за защита и управление на интелектуалната собственост. Особено внимание бе обърнато на най-трудния етап – внедряването на научните разработки, където често липсват достатъчно ресурси и координация, което води до отпадане на потенциално успешни иновации.
Съществен акцент в събитието бе поставен върху реалните финансови инструменти за подкрепа на иновации и стартиращи компании. Димитър Костов, управляващ партньор на Innovation Capital, представи нов фонд за рисков капитал с ресурс от 39 милиона евро, насочен към финансиране на иновативни компании в ранен етап. Той подчерта, че ключовите фактори за привличане на инвестиция са силният екип, ясната стойност на продукта и способността той да отговаря на реални пазарни нужди. От своя страна Пламен Йовчев, изпълнителен директор на Сис Кредит, представи нови възможности за микрофинансиране на стартиращи проекти, включително инструмент с ресурс над 2.6 милиона евро, който ще предоставя достъпни заеми при облекчени условия, ниски лихви и минимални изисквания за обезпечение, насочени специално към студенти и докторанти.
Ролята на бизнеса в процеса на технологичен трансфер бе разгледана и от Георги Руйчев, изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите (BBLF), който подчерта, че пътят от научна идея до пазарна реализация е дълъг и изисква сериозни ресурси, но също така отбеляза, че българските учени притежават значителен потенциал за създаване на иновации с висока добавена стойност.
Важен институционален акцент бе поставен от проф. Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката, който представи визията на Министерството на образованието и науката (МОН) за развитие на технологичния трансфер в България. Той подчерта, че темата вече е ясно позиционирана на държавно ниво и се работи активно за създаване на по-ефективни политики и инструменти, които да подобрят връзката между университетите, научните организации и бизнеса, както и да стимулират създаването на спин-оф компании и комерсиализацията на научните резултати.
В рамките на дискусията бяха разгледани и ключови теми като защитата на интелектуалната собственост, ролята на патентната система и новите възможности, които тя предоставя чрез единната европейска патентна рамка и ускорените процедури за регистрация. Оля Димитрова, председател на Патентното ведомство на Република България, подчерта, че институцията предоставя безплатно съдействие на младите учени в процеса на патентоване и регистрация на полезни модели, включително в проучвателната фаза, като подпомага защитата на интелектуалните продукти още в най-ранен етап. Бе отчетено и навлизането на изкуствения интелект като инструмент в процесите на научна разработка и патентен анализ, което допълнително ускорява иновационните процеси.
В дискусията активно се включиха и Проф. д.с.н. Цветан Давидков от Стопанския факултет на Софийски университет, Доц. д-р Иван Станков – заместник-председател на Асоциация на младите учени, Йонко Чуклев – заместник-председател и съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (PARAi), както и Ангел Стойков – председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС). В своето изказване Стойков представи ключови инициативи на НПСС, които обединяват над 600 студенти от цялата страна и създават реална основа за обмен на знания, технологии и иновации между различни висши училища. Участниците в панела представиха конкретни примери от практиката, свързани с развитието на иновации, внедряването на технологични решения и изграждането на устойчиви връзки между университетите и бизнеса
Общото послание от събитието бе ясно – България разполага с реален потенциал за развитие на силна иновационна екосистема, но успехът зависи от ефективното взаимодействие между науката, бизнеса и държавата. Необходимо е системно усилие за подобряване на достъпа до финансиране, защита на интелектуалната собственост и създаване на устойчиви механизми за сътрудничество.
Събитието показа, че младите учени в България не само генерират идеи, но и активно търсят пътища за тяхната реализация. Асоциацията на младите учени продължава да бъде двигател на този процес, изграждайки мост между знанието и практиката и създавайки реални възможности за развитие на следващото поколение иноватори.
*Проект “Инкубатор за млади таланти“, 2024-1-BG01-KA154-YOU-000240875 се осъществява по програма „Еразъм +” на Европейския съюз от Сдружение "Асоциация на младите учени".
