Галерия „Контраст“ отново ни среща с тревненския художник Цветан Колев

Галерия „Контраст“ на ул. „Цар Самуил” 49 в София отново ни среща с тревненския художник Цветан Колев. Пет години след юбилейната му изложба (по случай 70-годишнината му) той отново ни изненадва със своята наситена с „преживелици” камерност на живописните платна, в която детайлът, отделният момент разкриват притчово-философския си заряд в композиционното си обобщение.

В картините, нарисувани през тези години, виждаме както неподражаемия му стил, така и един нов план и нова одухотвореност. Изложбата под надслов „Средище“ ни приканва да се потопим в този дух. В новите картини виждаме неговия още по-висок и по-безстрашен полет и все по-космическото разстояние, от което той поглежда към света. От този отдалечен планетарен свят на духовността към нас се изпращат послания, начертани от Твореца. Мащабността на погледа бележи вътрешните хоризонти на личността. Колкото от по-високо се гледа към света, толкова по-дребни са хората, по-нищожни са техните страсти, по-смешни са техните страхове и толкова по-смели са техните мечти. Всеки, познавайки картините на Цветан, е готов за нови предизвикателства, предложени от неговата фантазия. Говорейки за земните неща, живописта му никога не е приземена, напротив – по шагаловски извисена, одухотворена и търсеща нови пространства.

И няколко мисли от автора за творчеството му през тези пет години:

1 Нарисувах картините с надеждата, че те ще ме заобичат. Бог създаде света, а след него и човека, с надежда, че той ще го заобича. Без неговата любов светът ще рухне. Без любов творението е безсмислено. 
2 Това, което твориш, ще стане неподвластно. Знай, че си успял. Появило се е онова, желаното и недостижимото, като в любовта. Ако гледаш на нещата си като на чужди, значи си постигнал нещо. Да се надяваме, че някой ден ще се запозная с нещата, които съм сътворил. Сигурно ще има голяма почуда и разминаване на мненията.
3 Каквито и драматични събития да се случват на картинното поле, пазете празните пространства. Там е спасението от провала, там е надеждата, че не всички битки са загубени.
Цветан Колев