Новини от членовете на БФБЛ

Тежката индустрия отбеляза 60-годишния юбилей на КЦМ

02 декември 2021
Тежката индустрия отбеляза 60-годишния юбилей на КЦМ

С поглед към бъдещето и съвременните предизвикателства пред добива и производството на метали в страната

КЦМ 2000 ГРУП е сред 10-те най-големи производствени предприятия в страната, с огромен принос както на национално, така и на регионално ниво. Компанията традиционно доминира износа на олово и цинк от България, развива индустриалните отношения и веригите на добавената стойност в страната, а през годините се затвърждава и като един от най-големите работодатели и мащабни инвеститори в района на Пловдив.

Ролята на КЦМ и металургията в икономиката на страната, както и съвременните предизвикателства пред добива и производството на метали, в т.ч. европейските политики за въглеродна неутралност и кръгова икономика, бяха обсъдени по време на бизнес форум „КЦМ – 60 ГОДИНИ РАЗВИТИЕ“, който се проведе на 17 ноември 2021 г. в гр. Пловдив. Форумът, организиран от КЦМ като част от мащабната програма за отбелязване на 60-годшния юбилей на компанията, успя да събере на едно място мениджъри на структуроопределящи за българската икономика компании и представители на финансови и държавни институции.

Бизнес форумът бе открит от Румен Цонев, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на КЦМ 2000 ГРУП. Приветствие отправи и Никола Добрев, управлявал КЦМ в продължение на три десетилетия. Поздравителни думи бяха поднесени от Даниела Везиева, министър на икономиката, Надя Клисурска, заместник министър на труда и социалната политика и Здравко Димитров, кмет на община Пловдив.

Лъчезар Богданов, главен икономист на Институт за пазарна икономика, представи специален доклад за социално-икономическото въздействие от дейността на КЦМ. Компанията, която в своята 60-годишна история е произвела 7 млн. тона метали – основно олово и цинк, остава индустриален лидер и водещ фактор в пазара на труда в Пловдив. Цялостният ефект от дейността на компанията представлява създадено съвкупно търсене на стоки и услуги в националната икономика в размер на над 500 млн. лв. на година. Впечатляваща е мащабната инвестиционна програма за технологично обновление и интегриране на производствата в КЦМ, стартирала точно в годината на пандемията, която утвърждава компанията като водеща в протичащия вече в България процес на преструктуриране на дейности и трансформация на стопанската активност в търсене на по-висока добавена стойност, производителност и ефективност. 

Темпът на нарастване на иновациите, инвестициите и развитието на човешкия капитал в Пловдив и региона и приносът на КЦМ 2000 ГРУП за този тренд бяха сред темите, засегнати в дискусионен панел, модериран от Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет на Български форум на бизнес лидерите. Пламен Семерджиев, директор „Икономика и финанси“ на КЦМ АД,  представи историята на 60-те години напредък и развитие на КЦМ и успешния бизнес модел на компанията, включващ целенасоченото и непрекъснато инвестиране в технологиите и в човешкия капитал, развитието и прилагането на кръговата икономика в производството на олово и цинк. Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции, разгледа фокуса на инвестициите през призмата на Плана за възстановяване и устойчивост на Европа, като сподели необходимостта от индустриални зони, готови да приемат инвестициите като необходимо условие за скъсяване веригата на доставките.  По време на дискусията Стамен Янев сподели кои са отличниците сред сертифицираните през последните години проекти и очерта ролята на държавата при инвестициите в частния сектор и необходимостта от изработване на ясни правила за премахване на административните пречки, като част от насърчителните мерки за инвестиране. Интерес сред участниците във форума предизвика ролята на цинка в световен мащаб, съпоставимо с неговата роля в България, както и какъв е делът на горещото поцинковане на метали в европейските икономики, представени от Николай Иванов, управител на „Юпитер 05“ ООД.

Развитието на кръговата икономика в условията на енергиен преход и значението на оловото и цинка в общия социално икономически и екологосъобразен модел на индустрията в ЕС бяха сред водещите теми, дискутирани във втори панел, модериран от Боян Рашев,  управляващ партньор на denkstatt. Обект на дискусия бяха въпроси, свързани с прехода към въглеродната неутралност, представен от гледна точка на металите, използвани в ежедневието на хората, и прехода от генериране на енергия от изкопаеми горива към генериране на енергия от възобновяеми източници. Участниците в панела се обединиха около тезата за същественото значение на металите и в частност на цинка и оловото в общия модел на индустрията на ЕС. Димо Кирилов, директор „Производство“ на Аурубис-България, добави към тези метали и медта, споделяйки опита си по въпроса доколко производството на мед би могло да намали зависимостта на ЕС от внос на критични метали, като сподели от една страна повишаващите се нужди от този метал, а от друга факта, че около 80-90% от произведената до момента мед в световен мащаб е все още в употреба. За доста дълъг период за намаляване коефициента на първичните източници на метали намекна Виктор Спириев, изпълнителен член на Монбат, върху който коефициент според него може да се въздейства посредством удължаването на полезния живот на продуктите или извършването на технологични подобрения в производствата. Биляна Иванова, директор „Ключови клиенти“ на Уникредит Булбанк, подчерта, че трансформирането на икономиката във въглеродно независима изисква огромни ресурси – на европейско ниво оценяващи се в близките години на 1 трилион евро, а ключовата роля на банките е да подкрепят предприятията с микс от финансирания, включващи частен капитал, банков ресурс и схеми за субсидиране. Иван Добрев, изпълнителен директор на КЦМ АД, определи какви са стъпките към необходимите промени в политиките не само на европейско ниво, но и в България, за да се осигури достатъчно надеждна и евтина електроенергия, за да е способна металургията да осигури необходимите за Зеления преход метали.

Развитието на българската икономика – високите технологии, добре управляваните инвестиции, справедливо заплатения труд и развитието на квалифициран персонал като двигатели на икономическия растеж – това бяха акцентите в третия панел на бизнес форум „КЦМ – 60 ГОДИНИ РАЗВИТИЕ“, в който бяха обсъдени целите за устойчиво развитие. Фокусът в дискусията бе развитието на регионите и благосъстоянието на хората в тях, а водещи проекти в тази посока бяха споделени от Румен Цонев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 АД, представил дружество от групата на КЦМ – Стопански дейности КЦМ, специализирано като предприятие за хора с увреждания, което осигурява възможност на трудова реализация не само на работещи в КЦМ 2000 ГРУП, но и за лица с увреждания в региона, както и Илия Гърков, вицепрезидент на Дънди Прешъс Металс, споделил подкрепата към развитието на малки и средни бизнеси, нямащи нищо общо с минната индустрия, в Крумовград, Челопеч, Чавдар и Златица. Стоян Пехливанов, главен оперативен директор на КЦМ 2000 АД, представи присъствието на Групата КЦМ 2000 като фактор за постигане на целите за устойчиво развитие на местно ниво и отношенията с местната власт в Родопски регион, а Мария Белчева, кмет на Община Куклен, определи естественото партньорство и възприемането на КЦМ като част от общността, като успешен модел за устойчиво развитие за региона.

В обобщение следва да се подчертае, че на бизнес форума по случай 60 години от първия произведен метал в КЦМ, бяха представени някои от най-големите индустриални компании в страната. Думата „тежка“ индустрия в случая е приложима и защото това са компании, които наистина тежат на своето място, имат дълга история и са силно привързани към района, в които извършват своята дейност. Обединява ги това, че те са в началото на веригата на добавената стойност - заедно с добивната промишленост, имат огромни инвестиционни програми и са адекватни на променяща се среда. Компаниите от тежката индустрия са едновременно традиционни, но и лидери в модернизацията и трансформацията на родната икономика, успешно поддържащи глобалната си конкурентоспособност.

Заради своята капиталоемкост и енергоемкост, както и добивайки или произвеждайки стратегически суровини и стоки, тези компании са в центъра на дебата за въглеродната неутралност и кръговата икономика. Зеленият преход е невъзможен без производството на метали и продължаващата трансформация на тежката индустрия в страната. В същото време, европейските политики, които имат директно отношение към цената на енергията, нулевите емисии, рециклираните суровини и кръговата икономика, представляват сериозно предизвикателство пред компании, които са били успешни десетилетия наред.


Още новини

LET’s GO: това не е просто бизнес

LET’s GO: това не е просто бизнес

Днес започна кандидатстването за 12-ото издание на LET’s GO: Програма за предприемачество за НПО. Инициативата се организира от Български център за нестопанско право и е насочена к......»