КСО в България

Концепцията за корпоративна социална отговорност, а именно отговорността на компаниите за икономическите, социалните и екологични въздействия от тяхната дейност е сравнително нова за България. Появата ѝ се свързва преди всичко с процесите на интеграция и приемане на страната ни за пълноправен член на ЕС и навлизането на международни фирми, с утвърдени традиции и опит в тази област.

Въпреки по-бавното приемане на принципите и политиките на корпоративната социална отговорност, в сравнение със световните тенденции, българският бизнес започва да обръща все по-голямо внимание на тези модели, защото освен ползите, които предоставят за самите компании, те се явяват и предпоставка за оцеляване и конкурентоспособност в условията на една глобална икономика.

Различните инициативи на международни и национални организации способстват за популяризиране на корпоративната социална отговорност сред българските компании. Като най-изявени сред тях може да се посочат:

-         основаването на Българския форум на бизнес лидерите през ноември 1998 г. и стартирането на проекта „Стандарт за бизнес етика” през октомври 1999 г., когато няколко компании, членове на БФБЛ, представят техния кодекс за бизнес етика и споделят примери за добри бизнес практики. Стратегическата цел на проекта е да инициира подготовката и подписването на „Стандарт за бизнес етика” на доброволна основа от компании, опериращи в България. Първият вариант на Стандарта е представен на пресконференция на 26 септември 2000 г., а негова по-късна версия е задълбочено дискутирана с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, вицепремиера Николай Василев и бизнес общността на 3 септември 2001 г.;

-         създаването на българска мрежа от компании, членове на инициативата Глобалния договор през 2003 год. Глобалният договор е стратегическа инициатива на ООН, която обединява различни компании, които се ангажират да интегрират десет фундаментални принципи, свързани с опазването на околната среда, спазването на трудовите норми, човешките права и антикорупцията в своята дейност, стратегия и взаимоотношения със своите партньори;

-         през 2007 г. е приет Национален кодекс за корпоративно управление, а на по-късен етап Асоциация на индустриалния капитал в България, съвместно с Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България представя Наръчник на добрите практики по корпоративна социална отговорност, който се прилага към момента в дейността на 130 български компании;

-         през 2010 год. са разработени индикатори за измерване на ефективността на корпоративната социална отговорност (КСО) на национално ниво и на ниво компании, в рамките на регионален проект „Увеличаване на прозрачността и надеждността на практиките на КСО чрез установяване на система за оценка и мониторинг на КСО в новите държави-членки на ЕС”. Двете групи индикатори са разработени от водещи специалисти по КСО от Великобритания, в пряка консултация с представители на правителството, неправителствения сектор и бизнеса от страните, участнички в проекта: България, Унгария, Литва, Полша и Словакия.

Сред най-изявените организации, които се ангажират с популяризирането на тези инициативи са: Програмата за развитие на ООН, Международната организация за индустриално развитие – УНИДО, Българският форум на бизнес лидерите, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Американската търговска камара в България, фондацията „Помощ за благотворителността в България” (ФПББ) и др.

Държавата също играе активна роля и насърчава въвеждането на КСО в страната като създава подходяща нормативна среда и условия за ефективни партньорства между всички заинтересовани страни.

България е ратифицирала различни конвенции на Организацията на обединените нации (ООН), които се отнасят до зачитане на човешките права, екологията и борбата с корупцията, както и тези, свързани с Международната организация на труда (МОТ), които касаят трудовите стандарти. В допълнение към тези дейности на 25.11.2009 год. е приетата Национална стратегия за корпоративна социална отговорност (КСО), която отразява отношението на държавата към въпросите на КСО и цели създаване и укрепване на благоприятна среда за осъществяване на социално отговорни практики.

Стратегията обхваща периода 2009-2013 г. и е структурирана в три части: анализ на ситуацията, визия, цели и принципи и прилагане на стратегията по КСО. Основен акцент се поставя върху постигането на следните цели:

-          повишаване осведомеността на заинтересованите страни относно същността и прилагането на КСО;

-          създаване и укрепване на капацитета на експертите на заинтересованите страни в областта на КСО;

-          насърчаване на създаването на правна и институционална среда, подкрепяща прилагането на КСО;

-          утвърждаване на прозрачност при осъществяването на социално отговорни инициативи;

-          повишаване отговорността на предприятията по отношение опазване на околната среда.

Изпълнението на Стратегията за корпоративна социална отговорност се осъществява чрез пакет от мерки, включени в годишни планове.

В резултат на всички тези дейности и усилия корпоративната социална отговорност намира все по-голяма популярност сред българските бизнес среди и все повече компании декларират своята социална и екологична ангажираност. Въпреки това прави впечатление, че в по-голяма част от случаите става въпрос по-скоро за благотворителност и дарителство или ограничени по обхват дейности в тази насока, а не за прилагането на всеобхватни, международно признати, корпоративни модели и стандарти, които да са част от дългосрочна стратегия, за постигане на устойчив растеж и които включват ангажименти за: зачитане на човешките права, създаване на благоприятни условия на труд, защита на околната среда, използване на „зелени” технологии, намаляване използването на ресурси, борба с корупцията и защита на потребителите.

Неизменна част от социално отговорното корпоративно управление е и включването на заинтересованите страни, като част от процеса за вземане на решения за устойчивото развитие на компаниите, както и прозрачното отчитане на постигнатите резултати чрез изготвянето на ежегодни доклади за устойчиво развитие и корпоративна социална отговорност. Не може да не отбележим факта, че през 2011 год. се постигна значителен напредък по отношение прилагането на прозрачно и отговорно корпоративно управление в България и две компании представиха своите първите доклади (за 2010 г.), базирани на най-широко използвания в света стандарт за отчитане на икономическото, социалното и екологично въздействие и постигане на устойчивото развитие - G3 на Глобалната инициатива по отчетност (GRI). Ако този пример бъде последван и от други компании, това със сигурност ще даде една сериозна основа за утвърждаване на  социално отговорни бизнес модели и изграждане на конкурентоспособна и устойчива българска икономика.

Членове на БФБЛ

» Присъединете се към БФБЛ

© 1999-2017 БФБЛ. Всички права запазени | Условия за ползване
Уеб дизайн и програмиране M3 Communications Group, Inc.
Следвайте ни в: